Ако магистратите бяха шофьори

(по Уди Алън, но с отсянка на социална скръб)

Ако магистратите бяха шофьори, или ако Конституцията осигуряваше на шофьорите някои неотменими магистратски права, като независимост, несменяемост и монопол в бранша, светът би бил съвсем различен. Транспортните услуги щяха да приличат на правните.

Тогава част от дневника на един предполагаем транспортен работник би изглеждала така:

10 януари. Учудващо е на колко хора им липсва елементарна транспортна грамотност. Днес ми звъня М., когото познавам бегло от (не се чете – б.а.) и иска да му превозя някакъв товар до Перник. Казах му да подаде искова молба в Районния гараж. Пита ме какво е това. Отговорих му, че трябва да си наеме експерт-подгласник да му движи нещата, щото сам няма да се оправи. Останах с чувството, че не ме разбра добре.

(…)

2 февруари. Получих исковата молба на М. Намерих я за основателна. М. ми изглежда разбран човек и затова насрочих разглеждането й по същество в най-близкия възможен срок – само след три месеца. Надявам се да го оцени добре.

(…)

3 май. Не само не го е оценил, но ми се явява на делото в Районния гараж без никакви аргументи в своя полза. Казах му, че ако не представи поне двама свидетели, които да потвърдят необходимостта от превоз на товара плюс заключение от вещо лице, ще му отхвърля иска и да ходи да го обжалва в Градския гараж. Дано този път ме е разбрал.

(…)

4 май. Обади се Н., от конкуренцията на М., и ми предложи 2х ако отхвърля иска на М. и двойно повече, ако разсипя стоката му по пътя. Въздържах се от конкретен отговор, защото все още не знам какво ще предложи М.

(…)

5 май. Отваря се възможност да се кандидатирам за член на Върховния гараж. Там са големите превози. Ние тук, в Районния, само мишкуваме.

Като написах „мишкуваме” и се сетих за М. Тия дни му е гледането, а още нищо от него.

(…)

6 май. М. отново ми се яви неподготвен. Отхвърлих иска му, а той се развика, че това било безобразие, стоката му щяла да се развали и пр. Като че ли аз трябва да мисля за стоката му. Щях да го глобя за обида на Транспортната власт, но се въздържах.

При това положение си остава в сила по-ниската оферта на Н.

(…)

7 юни. Изглежда, Х. иска да ми направи мръсно за Върховния гараж, за да набута свое протеже на моето място.  Говори наляво и надясно, че съм блъснал човек миналата година. Това е чиста свинщина при положение, че Върховния транспортен съвет разгледа случая и ме оневини напълно.

Чух, че от КАТ са хванали М. да си превозва стоката сам. Сега ще го съдят за самоуправство. Ако има късмет, ще се отърве с условна присъда плюс конфискация на стоката. Горкия човек, все пак.

(…)

8 юли. Блъснатият от мен се отнесъл до Европейския гараж в Страсбург и от там осъдили държавата да му плати обезщетение. Дреме ми за държавата. Имала бол пари – платила. Лошото е, че Х. ще го използва в моя вреда. Не мога да ги разбера тия от Страсбург –  Върховния транспортен съвет тогава ясно се произнесе, че причините са хлъзгавия път, лошата видимост и неизправността на спирачките, а вината е изцяло на потърпевшия – застанал е на пътя на превозното средство без да се съобрази с тях.

Ще трябва да се обадя на Красьо Черния преди транспортната ваканция през август. Той има най-добрите връзки във Висшия транспортен съвет. Само че ще ми струва майка си и баща си!

(…)

9 септември.

Котка ми мина път. Предпочели са човека на Х. Въпреки всичко, което направих. Освен това щели да въвеждат случайно разпределение на превозите. Никакви контакти с клиента преди това, сиреч.

Колко несправедливост има на този свят, Боже!

(…)

И така нататък, все в този дух. Мисля, че е ясно защо човечеството е предпочело правната сигурност пред транспортната, все пак.

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *