БАЙ ГАНЬО НЕ ОБИЧА ДА СЕ ГЛЕДА НА ПОРТРЕТ

В българското обществено съзнание бай Ганьо е или би трябвало да бъде това, което е Джон Бул за англичанина или Чичо Сам за американеца.  При условие, че вече е осъзнат и изживян като национален характер. Да се появи образът му върху българска банкнота е толкова естествено, колкото да бъде изобразен Швейк на някоя чешка или дон Кихот на някоя испанска пара. Още повече, че имаме готов графичен образ – бай Ганьо, нарисуван от Бешков, е така слят с литературния герой, както Швейк, изобразен от Йозеф Лада, или дон Кихот от Доре, например.

Наскоро беше предотвратен един опит това да се случи. Когато се чу, че новата столевова банкнота, посветена на Алеко Константинов, ще носи и образа на бай Ганя, се надигна вълна от протести. “Бай Ганьо ще ни гледа всекидневно от парите!” – закършиха ръце медиите. Обвиненията към авторите на идеята се движеха от некомпетентност през позор почти до национално предателство. БНБ се сепна и в последния момент кошмарният образ беше премахнат. Разумът възтържествува.

Този случай нямаше да е толкова забележим, ако не си кореспондираше с друг подобен отпреди години. При т.н. деноминация на лева БНБ обяви, че новата еднолевова банкнота ще носи образа на св. Иван Рилски. Тогава също се чуха гласове, че това не е редно, че мястото на един светия, при това на безсребърника св. Иван, който върнал на царя изпратеното му злато, не е на презрените от него пари, и то на омазнените еднолевки. БНБ се направи, че не ги чува. Нещо повече, когато по-късно се появи и монета от един лев, тя също беше с образа на светията. Така номиналите от един лев, както и тези от сто лева станаха веществен израз на административна некомпетентност, граничеща с простащина.

Обяснението на тези два различни подхода (водещи до един и същ резултат) е колкото просто, толкова и тревожно: много, твърде много са живите бай ганьовци. Повечето от тях подсъзнателно усещат, че са такива. Те панически се боят да се видят изобразени в истинския си вид. При това върху нещо, което целият свят ще гледа всеки божи ден. Можем да разберем чувствата им. Защото няма нищо по-страшно от истината. Виждали сте бешковия бай Ганьо, нали? Ако не сте, вижте го . Бихте ли искали това да сте вие?

Докато във всяко общество хората , отъждествяващи се с люде като св. Иван Рилски, са единици. Малко са и тези, които разбират какво той е искал да каже. И когато те трябва да мерят глас с мощния хор на бай ганьовците, те просто не се чуват. А зад стените на БНБ също има бай ганьовци, и те чуват избирателно.

Казаното дотук съдържа една добра и една лоша новина. Първо лошата: очевидно бай Ганьо е жив и се радва на добро здраве. Според един виц от времето на Живков, ако Алеко беше живял тогава, неговият герой щеше да се казва инженер Ганев. Днес, като отчетем обезценяването на стойностите през изминалото време, той би трябвало да е доцент. Би могъл да стане и министър на просветата. И да изхвърли образа си не само от парите, а и от учебните програми. Да го премахне изобщо.

Може би затова Алеко гледа малко уплашено от новата банкнота. Нейсе, ще издържи до влизането в еврозоната.

А добрата новина е, че можем да научим имената на някои от най-активните бай ганьовци. Издали са се сами. Просто  отворете вестниците от онова време и вижте кой е протестирал срещу образа си върху банкнотите. И кой е откликнал на протеста.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *