БАЛАДА ЗА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПАРИ

Така добре се бяха подготвили за тях!

Още при създаването на консорциума, т.е., коалицията, бяха определени квоти. За да няма хър-мър. Половината за БСП ООД. Другата половина си я разделят НДСВ ЕООД и ДПС ЕООД в съотношение пет към три. ООД-тата запретнаха ръкави. Бяха определени обръчите от фирми, които ще усвояват паричните потоци. Обяснено им беше кои ще ядат първи. Кои последни. Кои няма да ядат.

Необходимите заместник-министри бяха разставени на необходимите възлови места. Заместник-министърът Феим Чаушев регистрира две-три фирми на българското си име, дадено му насила по време на възродителния процес. Добрият бизнесмен трябва да може да прави пари и от това. Някои особено важни позиции, като разпределението на парите от САПАРД, не можеха да се поверят дори и на заместник-министри. За това там беше назначен изпеченият бизнесмен Тадаръков.

Абе, изобщо всички си бяха по местата. Чиниите – по масите. Цареше тържествена, почти предбанкетна обстановка. Само трябваше да потекат парите.

Парите потекоха. И после спряха. Европейския съюз врътна кранчето. Както едно време ни плашеха, че някой ден Русия ще ни го врътне.

Жестоко е да пернеш някого през ръката тъкмо когато поднася хапката към устата си. Настъпи суматоха. Някои решиха, че това е само недоразумение и посегнаха пак. Един умник от правителството измисли оправдание. Ама ние не крадем от европейските пари, рече той. Крадем само от нашите, от бюджетните. И не в евра, а в левове.

Трябва да си министър, за да ти хрумне такова обяснение. Най-малкото – заместник-министър.

От Брюксел последва мълчание. Изглежда там смятат, че въобще не трябва да се краде.

Няма да коментираме странните изисквания на Брюксел. И не, че те са били неочаквани. Тоест, в известен смисъл все пак са неочаквани. В правителството вероятно са мислели, че контролът ще бъде като по време на присъединителния процес. Ще се пишат доклади. После ще дойде някой Франко Фратини да ги проверява. Приятно се работи с човек като Фратини. Даваш го на двамата Руменовци. Те го водят на ски. Там му пускат манекенките. Става мек като памук.

Но се оказва, че решенията се вземат на доста по-ниско равнище. И от множество чиновници. Не можеш да заведеш всичките на ски. Всъщност, не можеш да заведеш никого. Не можеш и да ги включиш в играта. Поне на този етап. А толкова манекенки и Ванко 1 не може да докара.

И няма нужда да се доказва всеки отделен случай на кражба, преди което всеки е невинен. Кранчето се врътва при първият изнесен в медиите случай. Колкото и да слушкат медиите, защото и за тях е предвидено по нещичко да папкат, винаги ще се намери някоя да пропее.

Това становище на Брюксел променя нещата издъно. От една страна, ако се краде – няма пари. От друга, ако не може да се краде от тях, защо са ни тия пари? По-добре да си крадем както досега – от държавния бюджет. От където и да погледнеш, полезен ход няма. Нещо като цугцванг, или както там му викат. Дали пък президентът да не свика Консултативния съвет по национална сигурност?

Дотук излагахме гледната точка на близките до правителството среди. Време е да изложим и гледната точка на тези, които не са избрали това правителство. Защото тези, които са го избирали, явно нямат гледна точка. Затова – малко числа.

Членският внос на България в ЕС е кръгло 600 милиона евро годишно. Парите, които трябва тя да получи по ФАР, САПАРД и ИСПА за последната година са 1,2 милиарда. Следователно, членството в Съюза трябва да донесе чиста печалба от около 600 милиона евро за съответната година. Спирането на парите поради крадливостта на държавния апарат превръща страната ни, която е най-бедната в ЕС, в нетен дарител на съюза. Бедният финансира богатите и заслугата за тона е единствено на споменатият по-горе консорциум.

Трябва да отбележим, че тези санкции на Брюксел са прецедент. И друг път се е случвало тук или там парите по някоя програма в някоя страна да бъдат временно спрени до изясняване на обстоятелствата. Но пълното врътване на кранчето се случва за първи път. Можем да признаем това за специфично български принос в европейската практика. То е нещо като вот на недоверие на правителството, но гласуван в Брюксел, поради некадърността на местния парламент. Дори нещо повече от вот. В една нормална държава такова събитие може да свали правителството не веднъж, а два пъти.

Ако това състояние продължи, около седем милиарда евро, предвидени да влязат в България през следващите години, ще я заобиколят. Вероятността то да продължи е голяма, защото, както видяхме, правителството няма полезен ход.

За разлика от него, избирателите имат. Полезният ход е това правителство да бъде завряно там, където му е мястото. В небитието. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

Но избирателят е обезкуражен. Зад сегашният консорциум той вижда очертанията на следващият, състоящ се от ГЕРБ ЕООД, ЕТ “Атака – Волен Сидеров” и неколцина амбулантни търговци. Можем ли да му помогнем? Можем.

Избирателят притежава магически свойства. Например, свойството да материализира виденията си. Като във фантастичен филм. Докато му се струва, че споменатите т.н. политически сили съществуват, те ще съществуват и реално.  В момента, в който ги забрави и започне да си представя нещо друго, те ще изчезнат като мираж.

Дребният, почти технически проблем е, че някой трябва да му предложи това друго.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *