БЪДЕЩЕТО НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ

Западните покрайнини са, общо взето, една занемарена българска тема. От 1919, когато се променя статутът им и възниква самото понятие, до 1944 те са част от общия въпрос за българските земи под сръбска власт. След тази дата по сръбска инициатива те (с изключение на областта около Струмица) са изведени като отделна тема в българо-югославските отношения и населението им е признато за българско. Оттогава, и особено след появата на независима македонска държава, под „Западни покрайнини” обикновено разбираме само частта им, останала в пределите на Сърбия. С това признание се преследват две цели – легитимиране на новосъздаваната „македонска“ народност в Югославия чрез противопоставянето й на българската, и намерението в една бъдеща южнославянска федерация да се разменят тези покрайнини срещу по-големи части от Югозападна България. Втората част на този план става неосъществима след разрива между Тито и Сталин през 1948. Признанието за българския характер на тези земи формално остава, доколкото обслужва първата цел, но на практика действията по денационализация и обезлюдяване на района се възобновяват.

От страна на официалните български власти след този период, та чак до 1991 не се прави практически нищо. Правителството на Филип Димитров е първото, което постави остро пред сръбските власти въпроса за положението на българите в Западните покрайнини. За жалост, то имаше кратък живот, а по-късно се стигна до положението Жан Виденов да нарече тази област „Източни сръбски покрайнини”. Действията на това и други две български правителства – на НДСВ и Тройната коалиция  по отношение на Западните покрайнини могат да се опишат с две думи: национален нихилизъм.

След 1989 на неофициално равнище доби популярност тезата, развита от покойния председател на ВМРО Стоян Бояджиев и подета от други. Нейните основни положения са следните: по силата на Ньойския договор Западните покрайнини са присъединени към Сръбско-хърватско-словенското кралство, преименувано по-късно на Югославия. Днес обстоятелствата в тази част на света са коренно променени. След разпадането на последната липсва субект на договора, т.е., една от страните по този договор е изчезнала, обстоятелствата, при които е бил сключен той са коренно променени,  откъсването на Западните покрайнини, по признание на всички договарящи се, е сторено по стратегически причини, които днес също не са актуални, а не по етнически признак и др.

Всички тези доводи са очевидни, и все пак от гледна точка на международното право вършат малко работа. Ньойският договор отдавна вече няма правна сила. Днешните граници на България са определени от Парижкият договор от 1947, подписан и от България. След разпада на Югославия новите държави-наследнички не са изявили отношение към Западните покрайнини и са ги оставили в пределите на Сърбия. Самата България е признала Сърбия в днешните й граници и поддържа отношения с нея. В духа на неписаното, но стриктно спазвано правило да не се търси изменение на следвоенните граници в Европа, единственото, което България може да направи, (и което не прави много настойчиво) е да иска спазване на малцинствените права на българското население в Сърбия.

Това, което наистина България може и трябва да направи, е да обвърже статута на Западните покрайнини с българската подкрепа за членството на Сърбия в Европейския съюз. Това е мощно средство за натиск, защото без българско съгласие и с репутацията, с която се ползува в Европа, Сърбия никога няма да стане членка на последния.

Днешна Европа познава случаи на успешно преодоляване на последиците от Версайския диктат. Често за пример в това отношение се дава статута на Южен Тирол. Трябва да отбележим, че дори и той не е подходящ за нашия случай, защото въпросната област е все пак със смесено население, докато етническият състав на Западните покрайнини е само български.

Успешното разрешаване на въпроса за Западните покрайнини трябва да стане задължителна точка във външната политика на всяко българско правителство.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *