ДА ИЛИ НЕ НА ПЛОСКИЯ ДАНЪК?

“Всички данъци са хубави, а най-хубав е плоският” – реши правителството и обяви намерение да въведе плосък данък от 10% върху доходите от началото на следващата година.

“Данъците по принцип са лошо нещо, но плоският данък е най-малкото зло” – казаха по този повод икономисти, несвързани пряко с държавната ясла. Така за пръв  път техните виждания съвпаднаха донякъде с тези на държавния фиск.

“Половината от населението на страната не е чувало за плоския данък. А тези, които са чували, почти не знаят какви са целта и свойствата му”,  казват пък социолози.

Тази незаинтересованост е повече от странна. Когато правителство, чиято главна грижа е да следи дележа на държавната баница да става строго в съотношение 8:5:3, извършва манипулации в непосредствена близост до джоба ти, току-речи е за вярване, че то не се кани да сложи нещо в него.

Затова се налага да помислим внимателно какво следва в действителност от така обявеното намерение на правителството.

Плосък данък е другото име на пропорционалния данък. Пропорционалният данък облага всички лица с еднакъв процент върху доходите, независимо от техния размер – за разлика от прогресивния данък, чийто процент расте заедно с доходите. Досега доходите в страната се облагаха прогресивно по специална таблица. В същност, досегашният данък беше смесен – ниските доходи се облагаха прогресивно, а за доходи около средното европейско равнище данъкът ставаше пропорционален.  Така бедните бяха наказвани за това, че са бедни, а богатите – поощрявани. Сега, с плоския данък, бедните също ще бъдат облагани пропорционално.

Интересна е географията на плоския данък. Страните, които са го въвели, са два вида: нови демокрации от Източна Европа и бившия Съветски съюз и някои офшорни зони. Исландия – единствената, която не е нито едното, нито другото, е екзотичното изключение. Очевидно е, че той се използува като средство за привличане на капитали и икономически растеж в страни, които нямат много средства за това.

Плоският данък има няколко предимства. Първо, той облага всички с еднакъв процент – т.е., той е справедлив. Тези, които работят повече от други, не биват наказвани за това. Второ, той се изчислява просто. Времето, което облаганите губят, за да създават заетост на администрацията, би трябвало да намалее. Това не е малка печалба. В същност, пропорционалното облагане е естествено положение. До 19 век всички данъци са били плоски. Прогресивният данък е въведен, за да поддържа чудовищното нарастване на държавата и нейните разходи след Първата световна война.

Но всички тези предимства на плоския данък не означават нищо, ако въвеждането му не преследва основната цел на всяка разумна данъчна реформа: да намали общото данъчно облагане. За данъкоплатеца няма никакво значение дали новият данък, който ще плаща е плосък, объл или навит на спирала, ако той не е по-малък от стария.

Има ли намерение правителството да намали общото данъчно облагане? Тези дни станаха ясни основните бюджетни намерения за 2008 година. От тях личи, че общият процент, който държавата ще изземе от доходите на данъкоплатците през идната година няма да е по-малък. Даже малко ще порасне. Следователно, редно е да се запитаме: каква цел преследва въвеждането на плосък данък? При това той има една много съществена особеност: не предвижда наличието на необлагаем минимум. Дори този, който печели по един лев на месец, ще трябва да даде, независимо от другите данъци, десет стотинки от него на държавата.

Ако се върнем пак към географията на този данък, ще видим, че от всички страни, които са го въвели, само в една няма необлагаем минимум. Според изчисленията на икономисти, българите с месечен доход над 300 лева ще плащат по-малко данък върху доходите си след въвеждането на 10 процентен плосък данък. (Всъщност, разликата държавата ще си я прибере по друг начин). Но за тези с месечен доход под 300 лева новият данък обективно ще означава обедняване. И понеже пенсионерите не плащат такъв данък, а държавните служители вероятно ще бъдат компенсирани по някакъв начин, това обедняване ще засегне най-бедната реално произвеждаща част от населението. Тази, която наричаме “социално слаба”.

Това обедняване ще се състои по решение на политическата сила, която постоянно се кълне, че ляга и става с мисъл за социално слабите. Интересно е дали “социалният” президент Първанов ще вземе отношение към необлагаемия минимум.

Решението наистина е изненадващо. Румен Овчаров обяснява липсата на необлагаем минимум с желанието за “изсветляване на икономиката”. Обяснението граничи с идиотизъм. От него следва, че основната част от сивата икономика е не другаде, а в ръцете на най-бедната част от населението. Целта определено не е и пълнене на бюджета. От бедния не можеш да вземеш много. Макар хората с доход под 300 лева да са огромната част от заетите лица, това няма да донесе кой знае колко пари. Но с него държавата създава нов мощен стимул за укриване на данъци. То е и удар под кръста за икономистите, проповядващи данъчни реформи. Нещо като: “Искахте плосък данък? Ето ви го. Сега вие се оправяйте с потърпевшите”. Това може да компрометира задълго инициативите за данъчни реформи.

Затова нашето становище може да бъде единствено следното:  да на плоския данък, но само ако е съпроводен с намаляване на общата данъчна тежест и с необлагаем минимум.

 

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *