ИДЕИТЕ ИМАТ ПОСЛЕДСТВИЯ, ПОНЯКОГА – НЕОЧАКВАНИ

Моя милост си пада по македонските работи. От една страна – по исторически обусловени причини. От друга – заради македонския си произход.

Това бе причина да публикувам на страниците на вестник „Про и анти” (август 2008, отбележете датата) доста дълъг текст под заглавие „Македонизмът продължава да обслужва сръбски интереси”. В него, между другото, се отбелязваше, че днешните македонски официални историци, градейки история на новата държава, при цялата оскъдност откъм градивен материал във вид на факти, продължават да заимстват такива само от българската история и нито веднъж от сръбската. Така, например, българският цар Самуил, поради обстоятелството, че столицата му се е намирала на територията на днешна Република Македония, се обявява за македонски владетел, докато сръбският феодален владетел на Прилеп Вълкашин и наследникът му Марко не се броят за част от македонската история.

Не съм знаел с какво се захващам. Само месеци по-късно, през януари 2009, в скопския вестник „Дневник“ се появи интервю с академик Блаже Ристовски, един от строителите на новата македонска история. В това интервю, озаглавено „Славянското име се разпространи от Македония“, Ристовски обявява Вълкашин и Марко за един от стълбовете на македонската история, наред с Кирил и Методий и цар Самуил. Според него по тяхно време Македония е суверенно кралство (…Волкашин се издвои како крал на Македония, со син му Марко како наследен крал”), при това нагърбило се със задачата да брани християнската цивилизация от турците:

„Единствено Волкашин и Углеша отишле да се борат против навлегуваньето на османлиите во Европа, без никаква помош ниту од српските владетели, ниту од веке уништената (? – б.а.) бугарска држава”.

В такива случаи човек не знае дали да се смее или да плаче. Академикът явно не е схванал ироничния подтекст на казаното от мен. А неговият истински смисъл е, че да се краде, в това число  и история, независимо дали българска или сръбска, не е хубаво нещо. В действителност, владението на Вълкашин е една от частите, на които се разпада сръбската държава след смъртта на Стефан Душан. След смъртта на самия Вълкашин в битката при Черномен, неговият син Марко пък е турски васал, намерил на свой ред смъртта си на турска служба нейде из Влашко.

Виждаме как академикът прави история по същия начин, по който един мой познат щъркел си правеше гнездото – от каквото му попадне. От въпросното гнездо стърчаха клечки, найлонови торбички, пластмасови бутилки и дори висеше един стар чорапогащник, отмъкнат от незнайно чие пране.

След този акт на припознаване няма да е чудно, ако академик Ристовски продължи нататък и обяви византийския император Василий I Македонец също за македонски владетел. Той така се и казва – Македонец. Следователно, няма причини да не е такъв. Династията, която той основава, се нарича Македонска. Ето още едно добро допълнение към македонската история. Представител на тази династия е и Василий II, наречен Българоубиец. Какво по-добро потвърждение, че българите са били врагове на македонците още тогава! Малко неудобство създава фактът, че тези българи, които Василий е избивал, са живеели на територията на днешна Република Македония. Но няма съмнение, че академикът ще се справи и с него.

Но ако оставим шегата на страна, ще открием в станалото и една добра новина. Тя е, че постъпката на академик Ристовски  е първият отбелязан случай на нарушаване на македонисткото табу, гласящо: да не се бърка в сръбската историческа паница. Това е важен прецедент, който не бива да се отминава. Ако това се подхване и от други, ако МАНИ (Македонската академия на науките) и влиятелните сърбомански кръгове не пресекат тенденцията в зародиш, можем да се надяваме, че ще бъдат официално осветени и множество събития от собствено македонската история, досега премълчавани. Например, съпротивата срещу сръбската окупация през годините 1913-41.

Нека пожелаем на Ристовски да продължава по този път. И понеже чете редовно вестник „Про и анти”, ще му подхвърлим от неговите страници идеята откъде да започне: добре би било да изостави сегашната сръбска азбука, с която си служи, и да се върне към азбуката на светите братя Кирил и Методий във варианта й, използуван от св. Климент, съдържаща такива чисто македонски букви, като ъ, ь, @, h, щ, ю и т.н.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *