Как основах Института за битпазарна икономика

Дълго време смятах икономиката за суха и скучна част от човешкото познание.  Обяснявам си това с обстоятелството, че единствения ми теоретичен допир с нея навремето беше задължително изучаваната във висшите училища политикономия – която всъщност беше толкова икономика, колкото и също така задължително изучавания диамат беше философия.

От схоластичната ми дрямка ме извади едно случайно дочуто радиопредаване на икономическа тема. Това беше по времето, когато еврото, скоро след появяването си, започна бързо да се обезценява спрямо долара. Някакъв коментатор обясняваше колко лошо е за еврото, ако курсът му към долара продължи да пада, изброявайки обичайните лоши последствия от това. Обзе ме униние.

“Но не е добре и ако стойността на еврото започне да се покачва”, продължаваше коментаторът. Това щяло да доведе до поскъпване на произведените в Еврозоната стоки, което ще намали износа и така ще предизвика стагнация и безработица.

“Какъв късмет”, помислих си. “Улучили сме точното съотношение евро-долар. Сега всичко трябва да тръгне като по мед и масло”.

“Уви, не”, продължи гласът от радиото. И сегашното съотношение  на еврото към долара не било никак добро. Слабото евро подкопавало доверието на инвеститорите. Наблюдавало се бягство от еврото към други валути. В средносрочен план това не било никак, ама никак хубаво.

Бях поразен. Очевидно, нищо вече не можеше да спаси еврото. Току-що пред мен беше обрисувано едно, като че ли реално пространство, в което, обаче,  няма “горе” а има само “долу”.

От този момент аз вече гледах на икономиката с други очи. Наука, която изследва подобни явления, не е за подценяване. Като всеки лаик, открил ново поле за дейност, аз почувствувах нужда да споделя незнанието си с околните. За съжаление, моят познат Красен Станчев, който навремето ме въведе в дисидентските среди, вече беше основал Института за пазарна икономика. Трябваше да се търси друго решение. За щастие, моите интереси отиваха по-надалеч.

Икономиката, в крайна сметка, е наука за човешкото поведение. Едно от основните допускания в нея, върху които се гради всичко останало, е, че субектите, влизащи в икономически отношения помежду си, винаги действуват в своя изгода, т.е., техните действия са предвидими. От друга страна, човекът, за разлика от останалите животни, има неадекватно поведение, сиреч,  способен е  да реагира нееднозначно на един и същ дразнител. Лесно можем да си представим икономическо отношение, в което една от страните, а защо не и двете, действуват не в своя изгода, а неразумно и непредсказуемо.

Една икономика, изградена на такова допускане, ще представлява по-общ случай от конвенционалната икономика, изискваща предвидимост при действията на индивидите. Тя ще се отнася към нея примерно така, както неевклидовата геометрия към евклидовата. За всекидневните ни нужди конвенционалната икономика дава добро приближение и върши работа. Но изследването на по-общия случай е нужно не само от теоретичен интерес. Нека припомним, че плановата икономика, с която живяхме половин век, също е част от неконвенционалната такава.

Така стигнах до идеята за Института за битпазарна икономика. Защо битпазарна? Защото битпазарът, като място, в което един индивид занася намерената от него половин ножица, чиято друга половина отдавна е престанала да съществува като артефакт, с надеждата, че именно там и тогава ще намери друг индивид, търсещ точно това, най-добре символизира ирационалността на човешкото поведение в икономически смисъл. Какво е битпазарна икономика? Тепърва предстои да узнаем. Може би нещо неуловимо, нещо като “чист вятър, увит в изпокъсана риза“? Тя е поле, пълно с изненади и възхитителни събития, което очаква своите нютоновци. Нейният основен принцип побира в себе си цялото икономическо мислене на човека. Той гласи:

ЗАМЕНЯМ КАКВОТО И ДА Е СРЕЩУ НЕЩО ДРУГО

Тя се подчинява също така на следните най-общи ограничителни условия:

(1) Потребностите растат по-бързо от възможностите

(2) Ресурсите са ограничени

(3) Безплатни обеди няма

Посткомунистическата българска действителност е идеална жизнена среда за нея. Вероятно е закономерно, че именно тук, при сблъсъка на плановата и пазарната икономики, също както при срещата на студено и топло течение в океанските дълбини, която създава най-голямо изобилие от живот, се ражда и тази нова наука.

Бъдете нейните пионери! Очакваме вашите идеи!

Ние предварително знаем, че те са обречени. На успех, да се надяваме.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *