ЛЮБОВТА НА ДЪРЖАВНИТЕ МЪЖЕ

Задавал ли си е някой въпроса: защо нашите държавни мъже толкова обичат енергетиката? И по-точно, тази част от нея, която се нарича атомна енергетика?

От държавническо чувство, разбира  се, биха отговорили те. Те искат България да добие енергийна независимост и да бъде енергиен център на Балканите. „Не корысти ради, а токмо волею пославшего мя народа”, би казал отец Фьодор от „Дванадесетте стола”, ако беше народен представител в НС.

И все пак, защо това държавническо чувство е с такава тясна насоченост? Защо не се стараят да развият автомобилната промишленост, например? Така България ще добие транспортна независимост. Или високите технологии? Как хубаво звучи: България – център на високите технологии на Балканите! Едно време Тодор Живков се опитваше да ги развива в родното си село. Но не ще президентът Първанов да направи от Сирищник център на високите технологии. Запънал се е на енергетиката като рак на бързей.

Да речем, че страната ни притежава някакви много подходящи условия за развитие на енергетиката. Но не, единственият енергоизточник, с който тя разполага в достатъчно количество, е пляката в Маришкия басейн. Тази пляка е само малко по-калорична от обикновената пръст. За сметка на това пък, при изгаряне замърсява атмосферата много повече от нормалните въглища. Следователно, в енергийно отношение България си е чиста покрайнина.

Затова нека започнем от заклинанията. Има едно общовалидно правило: енергийно независими могат да бъдат страни като Кувейт и Саудитска Арабия. Страна, която внася две трети или три четвърти от енергоносителите си не може да бъде енергийно независима. Още по-малко независима ще бъде, ако ги внася само от една единствена страна. А ако името на страната, от която ги внася, започва с буквата Р, тя ще бъде съвсем зависима. От страната, чието име започва с Р.

Тази зависимост не може да бъде избегната чрез развитие на атомната енергетика. Защото ядреното гориво е сто процента вносно. Освен това иде също от страна, която започва с Р.

При това положение определението „енергиен център” означава следното: някой внася горивата си тук, изгаря ги, отнася чистия продукт във вид на енергия, а на  нас оставя за спомен пушека и пепелта.

А ядрената пепел не е обикновена пепел. Тя e радиоактивна. Не може да се изхвърли на боклука. Не може и да се смете под кревата. Изобщо не може да се тури никъде. До някое време можеше да се изнася в СССР. Но сега и СССР няма.

Със същия успех България би могла да стане канализационен център на Балканите. Всичките й съседи могат да докарат отходните си тръби до нея, тя да пречиства водите им и да съхранява отпадъците. Това би било не по-малко престижно. Освен това ще разкрие и работни места.

Ясно е, че заклинанията за енергиен център и енергийна независимост са празни приказки. Трябва да търсим друго обяснение за енергийната пристрастеност на държавните ни мъже.

Отдавна се знае, че ако за едно явление има няколко обяснения, то най-простото от тях е най-близо до истината. Едното допускане е, че споменатите държавни мъже са искрено заблуждаващи се идеалисти, дотолкова наивни, че не могат да направят сами изводите, до които стигнахме току-що. За такова допускане настояват и самите държавни мъже.

Веднага се вижда колко сложно е то. Политиката не търпи наивници. От толкова много душевна чистота би рухнала всяка политическа система.

Далеч по-просто е другото допускане: че енергетиката е отрасъл, от който се краде най-лесно и най-много. И наистина, като естествен монопол с неизбежно държавно участие, енергетиката дава златни възможности за държавния служител. Атомната енергетика е и изключително скъпа. А там, където са големите пари, са големи и хапките. Най-големите хапки, несъмнено, са в АЕЦ Белене.

Как се осъществява това на практика? За съжаление, професионалистите в бранша, които го знаят най-добре, предпочитат да мълчат. Но все нещо се процежда отвреме-навреме навън.

Например, аферата с рециклираното ядрено гориво в АЕЦ Козлодуй. Рециклираното гориво е нещо като рециклирана тоалетна хартия, само че много по-скъпо. Можеш да заредиш реактора с рециклирано гориво, а да го отчетеш като ново. Разликата в цената делиш с доставчика. От това на реактора не му става по-добре, а по-зле, но who cares?

Можеш също така да харчиш държавни пари за консултации по строежа на Белене. Тези дни се разбра, че за такива са похарчени няколко стотин милиона. За какво ли служат тези консултации? Ами ето за какво: консултантите от предпроектната фаза изтъкнаха като довод, че в Белене вече са налети към един милиард долара и построеното до тук трябва да се използува. Въз основа на това беше взето решение Белене да се строи.

След това консултантите от проектната фаза установиха, че построеното до тук не отговаря на новия проект и трябва да се събори. Което и беше сторено. Следователно, милиардите, изхарчени за Белене, са отишли предимно за наливане на бетон и последващото му къртене. Няма да е чудно, ако в следващата фаза консултантите стигнат до извода, че цикълът трябва да се повтори. Така Белене ще си остане завинаги на етап консултации. От гледна точка на потребителя това не е толкова лошо, колкото изглежда на пръв поглед. Знаем, че е важна не целта, а средствата. В този случай усвоените средства ще са същите, но поне ще бъде избегнат екологичният риск.

Въпросът, пред който сме изправени, е: ще продължи ли новото правителство по същия път? Кое определя бъдещото му поведение?

Може да прозвучи цинично (нека, обаче, припомним думите на Бернард Шоу, че някои хора определят като цинизъм способността на други хора (която те самите не притежават) да оценяват обективно действителността), но това поведение зависи от две изключително прости неща: моркова и тоягата, които ще бъдат показани на правителството. Ако външният натиск плюс предложените му материални блага са в достатъчно количество, то неминуемо ще стигне до извода на предходните две правителства: че България без АЕЦ не може. Съдейки по низходящата  му реакция – от категорично отричане на Белене през неясно мълчание до ново руско-българско обсъждане на съвместните енергийни проекти – става ясно, че съотношението между тояга и морков вече се уточнява.

Как ли ще изглежда крайният резултат? Е, не можем да знаем всичко. Трябва да оставим нещо и за после, нали?

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *