ПЕРЛА В КОРОНАТА

По какво си приличат българската енергетика и Индия?

Едно време Индия е била най-голямата перла в Британската корона, а българската енергетика е най-голямата перла в короната на родната клептокрация, би отговорило Радио Ереван, а ние бихме се съгласили с него.

Държавната енергетика е перла, защото произвежда, пренася, спира, пуска и определя цената на електричеството у нас. Сиреч, тя е монополист. А по-лош от държавния монополист е само частният монополист. Защото държавата е немарлив собственик. Тя и да краде не може както трябва.

А перла в короната на енергетиката е АЕЦ „Козлодуй”. Любимото дете на мнозина. Дотам, че се опитаха да го превърнат в национална кауза. Това, естествено, предизвика интереса на Института за битпазарна икономика. Решихме да надникнем в годишния отчет на централата за 2007 година. И видяхме интересни неща.

Балансът на централата въобще е прелюбопитен документ дори за неспециалисти. Можете да го намерите на www.kznpp.org . В края на краищата всеки знае що е приход и разход и че разликата между тях се нарича печалба или загуба. Оказва се, че активите на централата са в размер на 1,85 милиарда лева. А печалбата за 2007 година е 4 милиона лева, или по-малко от 0,22%. Това е сума, съизмерима с годишния оборот на един безмитен магазин по границата, при условие, че е наблюдаван от финансовите органи.

Не претендираме да разбираме от пазарна икономика (затова сме се и ориентирали към битпазарната), но ни се стори странно да въртиш такова огромно количество пари – почти два милиарда – за да изкараш такава дребна сума. Ако държавата продаде активите на централата и вложи парите в някоя банка при 1% процент годишна лихва, пак би изкарала над четири пъти повече. При това без да замърсява околната среда. Може би цената на електроенергията се поддържа изкуствено ниска? Не, в природата няма такова нещо като „монополно ниска цена”. Има само монополно висока. Затова съществуват и монополите.

Следователно, трябва да има някакви други причини централата да е толкова ценена в някои среди. За една такава причина изглежда стана дума тези дни, когато дългогодишният служител в централата Георги Котев излезе с разкритието, че ядреното гориво в реакторите се държи малко странно и не гори както трябва. Той предположи, че в тях се използува рециклирано вместо ново ядрено гориво и това може да бъде опасно.

Не претендираме да разбираме от атомна енергетика, но ни се струва, че използуването на рециклирано вместо ново гориво може да има последствия, сходни с използуването на  регенерирани автомобилни гуми вместо нови. Струват по-евтино, но може да се пребиеш с тях. От операцията има полза само в един случай: ако доставиш регенерат, а го обявиш за ново. А разликата в цената отиде в джоба ти.

За да нагнетим напрежение, ще добавим, че според Георги Котев тази разлика би трябвало да е десетки милиони евро годишно.

Изявленията на Котев бяха посрещнати с писък от ръководни фактори в енергетиката. Шефът на Агенцията за ядрено регулиране Сергей Цочев заяви специално за вестник „Седем”, че рециклирано гориво не съществува. Той каза още:

„Разликата при новите касети гориво е (значи, все пак има някакви нови касети! – б.а.), че част от урана, който се влага в тях, е извлечен от отработено гориво. Тъй, като уранът не изгаря напълно, част от него може да бъде регенерирана, обогатена наново и използувана в нови касети.”

Ще добавим, че от един килограм т.н. отработено гориво (думата „отработено”, както и името Сергей са русизми) се получават двеста грама ново.

Смисълът на казаното от Цочев е, че той описва точно процеса на рециклиране – т.е., преработката на отпадъчен продукт с цел повторното му вкарване в употреба. Но Цочев държи  в никакъв случай това да не се нарича рециклиране, а някак другояче – вероятно, регенериране. С това той напуска областта на ядрената енергетика и навлиза в хлъзгавата област на семиотиката.

От какви съображения един ядрен физик, какъвто, предполагаме, е Цочев, ще се пробва в областта на семиотиката? От немай къде, най-вероятно. Когато е хванат на тясно. Какви резултати ще постигне един специалист по ядрена енергетика, ако се занимава със семиотика? Същите, ако един семиотик се захване с ядрена енергетика – плачевни. Макар и второто да е за предпочитане. Семиотикът никога няма да направи толкова поразии, колкото ядрения енергетик, занимаващ се със собствената си специалност. Ако вечерта на 25 април 1986 година операторите на реактора в Чернобил бяха заменени със специалисти по семиотика,  той нямаше да избухне. Просто щеше да се самоизключи и трагедията нямаше да се състои. За да се стигне до взрив е било потребно цялото професионално умение на управляващите реактора специалисти.

В този смисъл насочването на Цочев към семиотиката е похвално, но, уви, безперспективно начинание. Той се опровергава сам. Излиза, че предположеното от Котев  гориво наистина съществува. Остава да узнаем къде е отишла разликата в цената.

Ясно е, че сме изправени пред един от редките, но неизбежни случаи, също като  с пътния фонд преди време, когато случайно подухналият вятър повдига нечия пола и отдолу лъсва голият задник на корупцията. Тогава засегнатата персона се разпищява като ощипана мома. По силата и тембъра на писъка, а също така и по присъединилите се към него гласове, за един специалист от Института не е трудно да определи ориентировъчно за каква сума става въпрос в крайна сметка. Сравнете сега този писък с мощния хор на засегнатите от закриването на първите блокове на АЕЦ „Козлодуй” и ще разберете, че става дума за много, много пари. Става ясно също така защо правителството все не може да намери време, сили и средства за изграждането на няколко километра пътища, като южната отсечка от околовръстния път в София или магистрала „Люлин”, да речем, но е свръхактивно в построяването на атомна централа в Белене.

Впрочем, Белене е специален случай. То ще бъде новата перла в нечия корона. Такава далавера се очертава – ум да ти зайде.

 

 

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *