План за възстановяване на социализма в България

В Източна Европа има носталгия по социализма. Най-силно изразена е тя в България. Според статистиката 38% от българите биха желали да живеят в условията на социализъм. Този факт ни изправя пред ред сериозни въпроси. От една страна, има желание да се живее при социализъм. От друга – не се прави нищо по въпроса.

Беше време, когато, според същата тази статистика, между 97 и 99 процента от българите искаха да живеят при социализма. Тогава по границите имаше телени мрежи. Край тях обикаляха граничари с кучета. Като нищо можеше да те убият, ако се опиташ да минеш. Опитите за напускане на страната се наказваха със затвор. Имуществото на избягалите се конфискуваше. И въпреки това хората бягаха, та се късаха.

Днес живеем в свободна страна. Можем да я напуснем легално. Социалистически страни – колкото щеш. Например, Северна Корея.

Хайде да оставим настрана Северна Корея. В нея условията са по-специфични. Да вземем Куба. Там също има социализъм. При това с романтична отсянка. Мулатки, барбудоси. Патрия о муерте. Можеш да разпродадеш имуществото си и да емигрираш. С тези пари там дори ще си богат човек. Местната преса ще пише за теб. Можеше дори самият Фидел да ти стисне ръката, ако не се беше преселил в отвъдното.

Само дето никой не ще да ходи в Куба. Съседната ней Доминиканска република е пълна с българи, а в Куба – никой.

Или да вземем Белорусия. Социалистическа страна на един хвърлей от тук. При това братска. Говори на руски. Поне русофилите трябваше да са се изнесли вече натам. Но де го тоз късмет!

Ясно е, че тези 38 процента не бързат да се измъкнат от отровната прегръдка на капитализма. Искат социализъм, но не съвсем.

Възможно е и друго обяснение. Всички тези хора са патриоти и искат да живеят при социализъм в собствената си страна, такъв, какъвто си го спомнят от време оно. Нека вземем това обяснение като работна хипотеза. В такъв случай трябва да се направи нещо. Една демократична страна не може да си позволи да пренебрегва настроенията на такава голяма част от обществото.

Какво да се прави? Най-добре ще отговорим на този въпрос ако се обърнем към класиците на марксизма. Ленин е открил, че социализма може да бъде построен и в една отделно взета страна.  Ние ще покажем, че той може да бъде построен и в една отделно взета част от някоя страна. За тази цел ще изложим в общодостъпен вид, като поредица от действия, които трябва да се предприемат,  настоящия

ПЛАН

за възстановяване на социализма в България

  1. Учредява се Българска социалистическа общност (БСО) като отделно юридическо лице към Министерството на труда и социалните грижи.

2. Държавата прехвърля в собственост на БСО (по-нататък за краткост наричана БСО), с цел социалистическото му стопанисване, държавно имущество, като: все още не приватизирани бивши социалистически предприятия (то вече май няма такива), държавни земи, пустеещи каменни кариери и пр.

3. Желаещите да ползуват социалистически начин на живот граждани се регистрират в Българската социалистическа общност. Регистриралите се  прехвърлят в собственост на БСО цялото си движимо и недвижимо имущество с изключение на разрешеното от Закона  за собствеността на гражданите от 1972 г., която, да припомним, разрешаваше едно жилище до 120 кв.м. и известно количество дрехи. Те трябва да обменят всичките си пари срещу напълно неконвертируеми ваучери, издадени от Финансовите органи на Общността, по курс, определен от същите тези органи. Така те стават Членове на Общността (ЧО). Натрупаните по посочените начини средства стават материалната основа за изграждане на социалистическото стопанство на Общността.

4. Членовете на Общността могат да работят само в социалистическите предприятия или трудово-кооперативните земеделски стопанства (ТКЗС) на Общността. Те също така са задължени да работят в тях. Трудовото им възнаграждение се изплаща във ваучери. Ваучерите са задължително  платежно средство само в социалистическите търговски обекти на Общността. В тях се намира всичко необходимо за съществуването на ЧО, като хляб, кисело мляко, народен салам, а също така и най-различни други стоки, ако има потребност. С ваучери на първо време могат да се извършват плащания и извън Общността, стига  някой да ги приеме. Размерът на заплатите и цените се определя от Ръководството на Общността.

5. Социалистическите предприятия могат да търгуват само с други социалистически предприятия в рамките на Общността. Търговия извън Нея може да се извършва само от Ръководството.

6. Членовете на Общността имат право на  безплатно  образование, здравеопазване и погребение. Тези дейности се финансират от бюджета на Общността на остатъчен принцип, т.е., с каквото остане. Ако не остане – не се финансират.

7. ЧО могат да притежават пари само с разрешение и в количества, определени от Финансовите органи. БНБ вероятно няма да приема техните ваучери, така, че фиксинга лев/ваучер ще се определя пак от тях. Полицията (обикновената, не тази на БСО) може да проверява членовете и при наличие у тях на пари без съответния документ да предава ЧО на Органите на вътрешния ред на Общността, за да бъдат наказани за незаконни валутни операции.

8. ЧО не могат да напускат територията на страната България без разрешение от Ръководството на Общността. Документите им за самоличност се прибират и съхраняват от Органите на вътрешния ред в БСО, в замяна на което им се издават пропуски за движение по социалистически образец. Остава открит въпросът дали те  ще могат да напускат и границите на Общността, но той е от компетентността на Органите на вътрешния ред. ЧО също така не би трябвало да гласуват на демократични парламентарни и местни избори. Те могат да гласуват на вътрешни избори за ръководство на Общността, на които има само един кандидат. Могат и да не гласуват. Това няма да промени нищо.

Тъй като най-вероятно ЧО няма да могат да плащат таксите си за вода, ток, смет и др. комунални услуги, ще се наложи териториалното им обособяване. Ще изникнат нови селища от социалистически тип, както и необходимите им пенитенциарни институции. (Тук става ясно защо са нужни споменатите по-горе каменни кариери.) Потребните средства за бараки, бодлива тел и колци може да се отпуснат от бюджета на водещото министерство. Така ще се наложи възстановяването на категорията “жителство “. Също и на категорията “активни борци против фашизма”, които ще могат да се наричат пак  АБПФК (активни борци против фашизма и капитализма).

По принцип вътрешното устройство на Общността трябва да бъде решено от самите й членове. По-особен проблем е само назначаването на първоначалното ръководство, което да поеме нещата. Ние предлагаме то да се избере по естествен път, така, както става изборът на нов Папа. За целта се събират ръководствата на всички партии и организации от социалистически тип в страната, а също така и всеки, който желае да вземе участие в новото ръководство. Те се затварят в помещение, достъпът до което е ограничен. След три дни помещението се отваря и, ако няма резултат, останалите живи се затварят за още три дни. Това продължава до постигането на консенсус относно ръководството на Общността. Някой може да възрази, че така се отдава предпочитание на силовия подход в постигането на консенсус, но да не забравяме, че този консенсус е динамичен и така или иначе подлежи на промяна.

***

Този план възпроизвежда условията, съществували при реалния социализъм в България от втората половина на 20 век и задоволява и най-придирчивите натури. Пррредложените осем точки описват процеса само в най-общ вид и се нуждаят от доразвиване. Но неговото значение е огромно. Сегашната ляво центристка коалиция веднага  трябва да се заеме със законовата му уредба. Когато той стане реалност, хиляди хора би трябвало да се втурнат към БСО. Несъмнено господа като Добромир Гущеров и Петър Манджуков ще са измежду първите, както и членовете на ВС на БСП. Така множество българи ще се избавят от гнетящото ги чувство на носталгия. Останалата част от българите пък ще се избави от тях.

Приятно е дори само да си го представим.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *