ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ

Имало едно време една империя. Тя в същност била остатъчна империя, защото се получила от разпадането поради несъстоятелност на една друга, по-голяма империя. Тем не менее, тя съхранила имперските й навици и продължавала да се държи като същинска империя.

Империите, както и аристократите, не обичат да работят. Те гледат да се издържат с поземления си доход. Нашата империя не била изключение. Тя не развивала икономиката си, а се издържала с приходите от продажба на природни богатства. Най-вече на петрол и газ, понеже ги имала в изобилие. Докато цената на петрола се качвала, императорът й, който поради стечение на обстоятелствата изпълнявал длъжността министър-председател, потривал радостно ръце и мислел как да поразшири империята.

Но един ден цената на петрола спаднала, и то не как да е, а тройно. От 150 на по-малко от 50 долара за варел. Трудно е за обикновения читател да си представи какво е за една империя да й спаднат доходите три пъти, но то е същото, като на краставичар, когато цената на краставиците падне тройно. Да подлудее човек.

Мислил, мислил императорът откъде да намери пари, и накрая решил да повиши цената на газа, който продавал на съседа си от запад. Но съседът отказал да плаща по-скъпо газа, защото имал договор за цената. Той забравил, че договорите с тази империя имали една особеност: те обвързвали само неимперската страна.

Тогава императорът казал, че ще му спре газа. Но през територията на този съсед минавали почти всички имперски тръби, по които империята продавала газа си. Иди, че разбери кой газ чий е. И съседът започнал да точи от тях.

Тогава императорът се ядосал още повече и спрял газа изобщо. Цяла Европа останала без газ. И се озъбила, защото било посред зима. Но се озъбил и императорът. Защото сега вече не получавал никакви пари. Станало като в пиеса на Шекспир, където накрая всички лежат мъртви на сцената. Така става, когато човек си има работа с империи.

Това все още не е самата приказка, а нещо като предговор. Същинската приказка следва.

Имало между страните, на които бил спрян газа, една страна в особено положение. Тя не била диверсифицирала доставчиците си, а получавала газ само от империята. И нямала изградени газови връзки със съседите си, та да получи помощ в случай на нужда. Изобщо, цялата политика на тази страна била насочена, кой знае защо, към създаване на енергийна зависимост от империята. Затова, когато газът спрял, тя се оказала най-зле от всички.

Не стига това, ами в нея имало един министър, когото някои наричали Р.Овч., който, като станал министър, отишъл при императора и го помолил да увеличи цената на газа, който страната му получавала. Трудно е да повярваме, че такова нещо може да се случи някъде. Бихте ли помолили кварталния краставичар да ви продава краставиците по-скъпо? Но в приказките стават и по-странни неща.

А когато го попитали защо е направил това, Р. Овч. отговорил: „може в ценово отношение договорът да не задоволява всички, но той ни ГАРАНТИРА доставките на газ до 2030 година“.

Казал го, въпреки, че знаел за оная особеност на договорите с въпросната империя.

А когато газът спрял, този министър потънал в дън земя. Замълчал като риба. Направил се на умряла лисица. Нито приемал, нито предавал. А правителството поискало компенсации от Европейския съюз. Въпреки, че не Европейският съюз му бил спрял газа.

Хората гледали, гледали, па накрая измъкнали Р. Овч. от мишата дупка, в която се бил скрил и го натикали където му било мястото – в кучи гъз. Заедно с останалото правителство за компания.

Какви ли неща не се случват в приказките. За съжаление, действителността е далеч по-сложна.

А сега, деца, заспивайте. На студено.

 

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *