Чудото на свети Кирил

В Пространното житие на св. Кирил има едно място, което неизкушеният читател може и да не забележи, и което дори някои преразкази на житието, направени за църковни нужди, пропускат. То се намира в частта, описваща пребиваването на Кирил в Крим и гласи:

„Тук (Кирил) намери още Евангелие и Псалтир, написани с роски букви и човек, който говореше на този език, беседва с него и усвои силата на речта; като сравняваше със своя говор, той отлъчи гласните от съгласните букви и с постоянна молитва към Бога скоро започна да чете и говори”.

У критичните изследователи на текста това изречение има противоположен ефект: то предизвиква повишен интерес и за някои дори е загадка: с чия писменост се е срещнал Кирил там? Опитите за обяснение са родили доста хипотези, някои от които баснословни. Великият славист Ягич го нарича „crux interpretum“, т.е., средоточие на тълкувания. Не е наша цел да изброяваме всички, ще споменем само някои от тях. Често срещано обяснение е, че текста е сбъркан от преписвачите и вместо „роски” трябва да се чете „сурски”, т.е., сирийски букви. Академик Иван Гошев смята, че същият този текст е гласял не „роски”, а „узки” (тесни) букви, т.е., става дума за някакъв вид тясно писмо, което Кирил лесно е разчел. Но това обяснение противоречи на останалия текст, където се говори ясно за непознат език. И накрая, не можем да отминем едно станало популярно в съветската историография обяснение, че тук става дума за съществуването на някаква източнославянска писменост и дори да се намеква, че Кирил я е използвал за основа на своята азбука. В интерес на истината, тази хипотеза не е била поддържана от сериозни руски учени.

Въпросният текст, който на пръв поглед изглежда несвързан със задачата, изпълнявана от Кирил – неговата мисия при хазарите – в същност играе важна роля в житието. Той се явява по начин, по който обикновено се описват чудесата, извършени от визирания светец. Това е едно ръкотворно чудо на свети Кирил, подчертаващо неговата ученост и дарба за езици. И наистина, ако трябва да опишем професионално неговата дейност в тази посока, най-подходящите съвременни определения биха били „езиковед” и „полиглот”. От текста на Житието научаваме, че той е владеел поне седем езика: освен гръцки и латински още и еврейски, самаритянски, хазарски, арабски и южнославянското наречие, което самият той ще превърне в старобългарски. Освен това е имал познания или поне сведения за съществуването на арменски, персийски, абхазки, грузински, согдийски, готски, аварски, коптски и др.

Ние не знаем дали наистина Кирил е извършил това „ръкотворно чудо”. Ако автор на Житието е, както се смята, Климент Охридски, той би могъл да преразказва истинска случка, разказана му от кириловият брат Методий. Но за нашето изследване истинността на събитието няма значение. Дори това да е измислена случка, вмъкната в Житието от незнаен автор, тя е достоверна за времето си. Т.е., тя съдържа факт и действия, произлезли от него, които отразяват действителното състояние на нещата и биха могли реално да се случат във времето, когато Кирил е бил жив.

А фактът е, че в Крим действителният или литературният Кирил среща непознат нему език, притежаващ писменост, на който е преведено Евангелието и който има живи носители. Името на този език е ясно указано. В нормализираният от Пастрнек и Балан текст на Житието четем: „росьскы писмены пьсано“. В някои преписи (Житието е стигнало до нас в сравнително късни преписи, правени след 15 век) се среща и формата „роушкы”. Следователно, името на езика е „роски” или „рушки”.

По това време във Византия с етнонима РОС, изписван с омега, по-рядко с омикрон, се означава определен народ. Това са източните нормани, скандинавски народ, който, като част от общото норманско нашествие в Европа през 8-10 век, се спуска от Балтийско към Черно море, следвайки теченията на реките. Те са добре познати в Цариград, където ежегодно пристигат като търговци или служат като наемни войници. Те говорят език, принадлежащ към немската група, най-близък до съвременния шведски и имат своя писменост – т.н. скандинавски руни. Само ще отбележим, че етнонимът „рос” не е самоназвание, а име, дадено от други – също както при съвременните немци, унгарци, фини и пр. При това положение определението „росьскы писмены” означава буквално „роски букви”, „букви от езика на росите”.

Но ако решим да отъждествим езика от Житието с езика на росите, ще срещнем трудности. Руническата писменост се използува от тях за практически нужди, но литература на нея не съществува. Самите роси са езичници и е немислимо на техният език да има християнски богослужебни книги.

Нещата стават логически последователни, ако приемем хипотезата на известния български учен Иван Снегаров. Снегаров смята, че намерените от Кирил Евангелие и Псалтир са готски. Известно е, че по това време в Крим има значително готско население, дошло там преди векове – остатък от готските нашествия при преселението на народите. За това изповядващо християнство население Вулфила е създал през 4 век азбука и е превел Светото писание на готски.

За живеещият в Цариград Кирил е било напълно в реда на нещата да срещне носители на езика на росите и, следвайки своя, както бихме го нарекли днес, научен интерес, да се запознае с него. Когато по-късно в Херсон среща човек, говорещ на непознат език, той вече е имал някакви, поне повърхностни, познания за езика, говорен от росите. И първото, което е забелязал е, че този непознат език е близък до роския. В същност, тук става дума за един и същи език – това, което Кирил е знаел като „роски” е по-късен етап от развитието на готски.

За да онагледим нещата, да покажем логиката в описваното от автора на Житието действително или мнимо събитие, ще направим един експеримент. Нека вземем молитвата „Отче наш”, написана на готски (фиг.1) и заместим св. Кирил с който и да е съвременен българин, притежаващ някакви, дори елементарни, знания по съвременен немски и знаещ наизуст „Отче наш”.

  Фиг.1. Молитвата „Отче наш“ на готски

Първото, което ще забележи този българин е, че азбуката на Вулфила много прилича на употребявания тогава във Византия средновековен гръцки унциал. Второто, което ще забележи, е думата AMEN в края на молитвата.

Така той вече знае значението на четири от буквите и, воден от приликата на някои от останалите с гръцкото и латинско писмо, ще започне да „отлъчва гласните от съгласните букви” и скоро ще знае звученето на гласните А, Е, О, I от една страна, и на съгласните T, N, S, R, h, Г, Л, В и пр. от друга.

След като отдели гласните и част от съгласните, нашият и.д. св. Кирил ще започне да чете текста на молитвата, помагайки си с това, че я знае на български. Тогава ще забележи, че някои от думите в нея напомнят немските думи “unser”, “du”, “Himmel”, “in”, “Tag”, “dein” и т.н. Значението на други ще разбере, като ги сравни с български, съобразно мястото им в молитвата. Очевидно “atta”означава „отец”,  “vilja”- „воля”, “hlaif”- „хляб”,  “mahts”- „мощ”.

Така, с не много усилия, този човек ще прочете поне част от текста на „Отче наш”. А трябва да отбележим, че Кирил се е намирал  в по-изгодна позиция. Първо, „роски” е много по-близък до готския, отколкото съвременния немски. Второ, Кирил е разполагал с носител на езика, от когото е можел да научи как звучат готските букви, които нямат съответствие в гръцки и латински – например, че “Gah” (това е съюзът „и”) се произнася като „йах” и, съответно, G=й. И, най-важно, той е притежавал несравнимо по-големи научни познания и способности.

Виждаме, прочее, логиката в допускането за готския характер на този език. Това, че Кирил не го идентифицира като такъв, а го нарича „роски” означава, че той е познавал готския само номинално, без да е влизал в досег с него – което отговаря и на описаното събитие. Като отчетем обстоятелството, че по онова време езиците, на които е било преведено Светото писание са малко, и като извадим от тях тези, които Кирил вече е владеел, то готско/роската хипотеза е единствената, която съвпада и с териториалното разпространение на замесените в нея езици. Което не се наблюдава, например, при споменатата „сирийска” хипотеза. Дори да оставим настрана трудностите при прехода на прилагателното „сурски” в „роски”, наличието на сирийски книги и носители на езика в Крим е толкова невероятно и неестествено за нуждите на повествованието в Житието обстоятелство, колкото би било и наличието на готски такива в Сирия.

Следователно, хипотезата на Снегаров има най-много основания да се приеме като обяснение на този цитат от Житието. И да се превърне в теория.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *