Убийството на Кенеди

Последното отваряне на документи, свързани с убийството на Кенеди отново направи темата злободневна. Някои възторжени души се надяваха, че това ще разкрие тайните около него, докато скептиците не вярваха. Съмненията на последните се оказаха основателни. И наистина, ако отговорът се съдържаше в някакви документи, той неминуемо щеше да изтече от тях за изминалите години. Можем да сме уверени, че и в малкото останали неразкрити такива има само несъществени подробности.

На някои въпроси около това убийство, обаче, можем да си отговорим сами – без разсекретяване на документи, само въз основа на общоизвестни факти. Такъв е въпросът дали то е работа на един човек, или резултат на заговор.

Официалното заключение, както знаем, е в полза на първото: убиецът е самотен стрелец, действал по собствена инициатива и с неясни подбуди. Той е стрелял по президента отзад и отгоре, през прозореца на шестия етаж на улична сграда.

Но нека погледнем известната снимка на жената на Кенеди, лазеща по багажника на колата за да събира части от мозъка му. Това става след като Кенеди е улучен за втори път в главата.

Обърнете внимание, че тя търси нещо по лявата част на капака на багажника. Няма как части от главата на човек, улучен с пушечен куршум изотзад и в дясната част на главата, да излетят назад и в ляво. Те могат да излетят само натам, където законите на физиката им позволяват –  в посоката на удара, т.е., напред. За да отидат там, където ги търси Жаклин, вторият куршум, поразил президента, трябва да е дошъл отпред и малко отдясно.

Това личи и от известния филм на Запрудър, в който се вижда как след този изстрел главата на Кенеди, леко клюмнала напред, защото той вече е прострелян веднъж в гърба, изведнаж отскача назад.

Друг факт, потвърждаващ, че този куршум е дошъл отпред, е посмъртната снимка на президента.

Това, което се вижда в задната част на главата му, е изходна рана. Входната рана вероятно е малката точка в горния край на челото , оградена с кръгче. Ако беше улучен отзад, входната рана щеше да е някъде в косата му, а изходната да засегне и част от лицето. И то значителна част, защото, да не забравяме, куршумът би дошъл отзад и отгоре. Но лицето на президента е незасегнато, както личи от следващата снимка:

(Тъмното петно в основата на шията на Кенеди е изходната рана от първия куршум. Тя е по-малка от другата, защото този куршум е преминал през меки тъкани и траекторията му се е изменила по-малко.)

А след като куршумите, поразили Кенеди, са дошли от различни посоки, това означава, че стрелците са били повече от един.

Косвено потвърждение, че стрелците са повече от един, можем да открием и като разгледаме схемата на движение на президентския кортеж.

На снимката мястото, откъдето стреля Осуалд, шестия етаж на склада за книги, е означено като sniper`s nest, а червената линия е пътя на кортежа. Вижда се, че най-удобното положение за стрелба по президента е, когато той се движи срещу стрелеца. Тогава с всяка измината секунда мишената става все по-уязвима, а евентуално бягство на жертвата я води само напред – в устата на вълка. Но Осуалд не се възползва от това, оставя колата на президента да завие и да започне да се отдалечава от него, и стреля от по-неудобно положение – извит под ъгъл спрямо прозореца. Това странно поведение става ясно само ако отчетем, че Осуалд е изчаквал тя да влезе в обсега и на другия стрелец.

Наличието на двама стрелци вече означава заговор. Ред други последвали факти – убийството на единия предполагаем стрелец,  на брата на президента – Роберт Кенеди, комуто предстоеше да стане президент и да задейства цялата държавна машина по случая, и това, че заговорът не е разкрит и досега, говорят за много добре подготвен заговор от хора с много големи възможности.

Употребихме прилагателното „предполагаем”, защото така изяснените обстоятелства поставят под съмнение официалната роля на Осуалд в заговора. Как бихте нарекли човек, който стреля по президента от прозореца на собственото си работно място, след което оставя там всички веществени доказателства и…отива на кино?! Вероятно, не съвсем нормален.

Ако Осуалд беше самотен стрелец, това необмислено поведение можеше да се отдаде на неуравновесения му характер. Но, като участник в заговор, то вече се пише на сметката на заговорниците. Не можем да си представим как организаторите на такъв съвършен заговор биха допуснали някой от участниците да остави визитната си картичка на местопрестъплението. При другия стрелец, например, предпазните мерки са толкова добри, че никой досега не е открил и следа от него.

Това обстоятелство навежда на следните мисли:

  • Осуалд е един от стрелците, но е жертван съзнателно за обществено удовлетворение и отклоняване на следствието. Едно президентско убийство без разкрит извършител би предизвикало много по-тежка обществена реакция с повече изгледи за разкриване на заговора;
  • Или не е бил един от тях, но е използван за същата цел. В полза на това допускане говори факта, че той е бил посредствен стрелец. Против него пък говори обстоятелството, че такива комбинации са сложни и трудни за осъществяване. Но и в двата случая се налага той да бъде премахнат, за да се прекъсне връзката със заговорниците.

И двете допускания са само хипотези, защото не можем да ги потвърдим с факти. Затова ще спрем до тук.

Горните разсъждения отговарят на въпроса как е убит Кенеди, но не и на другите два – от кого и защо. И това е най-странното в целия случай. Обикновено такива тежки престъпления не остават неразкрити, дори когато зад тях стои цялата мощ на държавните тайни служби. Да споменем само убийството на чеченския президент Яндарбиев, на Литвиненко или на Георги Марков – последното разнищено от журналисти, въпреки нежеланието на официалната власт. Дори при такива неразкрити случаи, като убийството на медийния магнат Максуел или олигарха Березовски поръчителят е ясен. Докато убийството на Кенеди продължава да е загадка в това отношение.

 

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *